✒ Запазена част от наследство.
По силата на закона, в момента на смъртта на дадено лице и по последното му местожителство, се открива неговото наследство. Същото се разпределя в дялове между наследниците по правилата на Закона за наследството (ЗН).
Приживе обаче, всяко лице разполага с правото да се разпорежда за след смъртта си с цялото си имущество, както в полза на отделни негови наследници по закон, така и в полза на трети физически и/или юридически лица.
Тук следва да обърнем внимание на обстоятелството, че лицата, в полза на които е завещано цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя, придобиват качеството на наследници по завещание, а лицата, в полза на които са направени завещателни разпореждания, които се отнасят до определено имущество на завещателя, придобиват качеството на заветници.
За да защити интересите на наследниците по закон и да възпрепятства фактическото им лишаване от наследство посредством извършени приживе от наследодателя завещателни разпореждания в полза на трети лица, ЗН предвижда някои ограничения във връзка с правото на разпореждане с имуществото за след смъртта.
Едно от тези ограничения е залегнало в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗН, която предвижда, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазените части на наследниците с право на такива.
Последното означава, че завещателят може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част, която представлява частта от наследството вън от запазената.
Запазена част от наследството имат само изрично посочени групи наследници, а именно тези, с които се предполага, че наследодателят/завещателят следва да е бил в най-близки отношения. Предвид последното, право на запазена част имат само низходящите, родителите и съпругът на наследодателя.
✑ Размерът на запазената част за различните групи наследниците е определен в чл. 29 ЗН и е както следва:
1. Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
а/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя;
б/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
2. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3 от имуществото на наследодателя;
3. Запазената част на съпруга е:
а/ 1/2, когато наследява сам;
б/ 1/3, когато наследодателят е оставил и родители;
в/ Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството;
г/ Според Постановление № 1 от 26.05.1984 г. по гр. д. № 1/1984 г., Пленум на ВС, когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е 1/2 от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.
✑ Съгласно чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството, за което са спомогнали наследниците приживе. ✑ След това се прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.
✒ Възстановяване на запазена част от наследство.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН, при накърнена от завещания/дарения в полза на трети лица запазена част на наследник с право на такава, същият може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните. Правото да иска намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част възниква само за наследник, който е приел наследството. Важно е да се обърне внимание на това, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
Правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания може да бъде упражнено както чрез нарочен съдебен иск, така и чрез релевиране на възражение по предявен срещу наследника с право на запазена част иск за собственост. Това право може да бъде упражнено също и в делбено производство.
Упражняването на правото чрез иск е ограничено от срок, а именно общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, който започва да тече от момента, в който трето лице, в полза на което е завещано в противоречие с правилата относно запазени части от наследството, е упражнило правата си по завещанието.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че правото на запазена част, съответно искът за намаляване на дарения и завещателни разпореждания, не се погасява със смъртта на наследника, съответно това право може да бъде упражнено също и от наследника на наследника със запазена част, който е починал преди да го упражни.
Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследниците по завещание и заветниците, освен ако завещателят е разпоредил другояче, а даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице.
Последицата на уважения иск за намаляване на завещателни/дарствените разпореждания е, че от момента на влизане на решението в сила облагодетелстваният от завещанието/дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на наследника, предявил иска.
✑ Изключение е налице при недвижимите имоти, когато отделянето не може да стане удобно. Тогава на наследника със запазена част от наследство се заплаща съответна парична сума.
Следва да се има предвид, че са налице някои специфични хипотези, криещи своите особености, например споменатия по-горе случай, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, както и хипотезите на завещания/дарения с предмет плодоползване или пожизнена рента от недвижими имоти. В посочените случай съществуват специфични правила и давностни срокове за реализиране на съответните права.
Материята свързана със запазени части от наследството и правото на възстановяване на запазени части е изключително специфична и изисква задълбочени познания и практически умения. Ние от Lead Consult разполагаме с необходимите компетенции за да ви укажем пълно правно съдействие при необходимост.
част от наследство
Екипът на Lead Consult разполага с юристи, с необходимите познания и опит в материята. Разгледайте пълен списък с, предлаганите от нас, услуги тук.⇽
За консултации, можете да се свържете с нас на:
☎ Телефон: + 3598 888 33 600