В продължение на ЧАСТ 1-ва по темата, днес ще разгледаме заповедното и исковото производство срещу длъжника като възможни действия срещу длъжниците целящи събирането на търговски вземания.
Заповедното производство е специален вид съдебно производство, което е уредено от законодателя в чл. 410-425 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и се отличава със своята бързина. За разлика от исковото производство – целта на заповедното производство не е да изследва въпроса относно реалното съществуване и дължимостта на претендираното вземане, а обстоятелството, че длъжникът не оспорва последното.
При липса на оспорване съдът снабдява в кратък срок кредитора със заповед за изпълнение и изпълнителен лист и по този начин осигурява възможност за провеждане на законосъобразно принудително изпълнение срещу длъжника. Ако последният оспорва претендираното вземане следва да подаде възражение срещу заповедта в едномесечен срок от връчването й. Пропускането на този срок води до отпадане на възможността за последваща защита срещу издадената заповед за изпълнение, освен в хипотезите на чл. 423 ГПК.
Ако длъжникът оспори вземането като подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение в предвидения в закона едномесечен срок, съдът не издава изпълнителен лист на заявителя (при подадено заявление по чл. 410 ГПК), а му предоставя възможност да предяви искова молба срещу длъжника за установяване на претендираното вземане, като по този начин се стига до исково производство, в което кредиторът има задължението да докаже вземането си, а длъжникът получава възможност (с каквато не разполага в заповедното производство) да оспори по всеки един допустим от закона начин претенцията на кредитора си.
⇾ Ефектът на подадено възражение срещу заповед за изпълнение издадена по заявление по чл. 417 ГПК е равнозначен с тази разлика, че при него съдът винаги издава едновременно със заповедта за изпълнение също и изпълнителен лист, като възражението срещу заповедта не спира започнатото принудително изпълнение освен в хипотезите на чл. 420 ГПК. Исковото производство е основното средство за защита на кредиторите, целящи събиране на търговски вземания. Когато целта на производството е осъждане на длъжника да заплати в полза на кредитора дадена сума, необходимо е да бъде предявен осъдителен иск.
⇾ Производството стартира с подаване до съда на искова молба от кредитора със задължително съдържание, съгласно чл. 127 ГПК. След като съдът прецени, че исковата молба е редовна и че искът е допустим, изпраща исковата молба, ведно с приложенията към нея, на ответната страна, на която указва едномесечен срок за отговор. След изтичане срока за отговор на исковата молба, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на исканите от страните доказателствата и насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението.
В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора след което съставя доклад по делото, в който посочва основанието на иска, правната му квалификация и възраженията на ответника, отделя спорното от безспорното по делото и разпределя доказателствената тежест между страните.
Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, включително да направят нови доказателствени искания.
С това на практика стартира т.нар. фаза на „съдебно дирене“, в която всяка от страните може да представя доказателства и да иска от съда допускането на такива, например изслушване на свидетели, назначаването на съдебни експертизи и др., както и да оспорва доказателствата и доказателствените искания на ответната страна. Във връзка с исканията на страните относно събирането на доказателства, обикновено се налага провеждането на повече от едно заседание, като за целта съдът отлага делото и го насрочва за нова дата, на която да бъдат събрани съответните доказателства.
⇾ След събиране на доказателствата съдът приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания, в които всяка от страните заявява своите фактически и правни доводи по спора и посочва, какво решение желае да бъде постановено. Първо се дава думата на ищеца, а след него – на ответника, като всяка страна има право да вземе становище по доводите, изложени от ответната страна.
⇾ Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и обявява делото за решаване. Постановеното от съда решение подлежи на обжалване. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
В случай че решението не бъде обжалвано в законоустановения срок, същото влиза в сила и се ползва със сила на присъдено нещо (непререшаемост на спора), т.е. решението става задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Влязлото в сила съдебно решение е изпълнително основание, въз основа на което лицето с признато вземане може да се снабди с изпълнителен лист и да инициира принудително изпълнение (изпълнително производство) срещу длъжника.
Екипът на Lead Consult разполага с юристи, с необходимите познания и опит в материята. Разгледайте пълен списък с, предлаганите от нас, услуги тук.⇽
За консултации, можете да се свържете с нас на:
☎ Телефон: + 3598 888 33 600