Съществуващата междуфирмената задлъжнялост е общоизвестна.
Какви обаче са правните действия, които кредиторът може да предприеме срещу своя длъжник и в каква последователност следва да бъдат предприети същите?
В две последователни статии по темата ще споделим как действаме ние вслучаите, в които наши клиенти са ни възложили събиране на „вземане“.
↳ На първо място препоръчваме до длъжника да бъде изпратена извънсъдебна покана за доброволно изпълнение чрез частен съдебен изпълнител с указване на подходящ срок за изпълнение и с предупреждение, че при липса на изпълнение в посочения срок ще бъдат предприети съдебни действия, които биха довели до допълнителни такси и разноски за неизправната страна.
Такава покана може да бъде изпратена и чрез Нотариус, но ние предпочитаме да работим с частни съдебни изпълнители, тъй като практиката ни показва, че последните връчват поканите значително по-бързо от нотариусите, а дължимата
такса към тях е в по-малък размер от тази към нотариусите.
Следва да отбележим, че препоръчваме връчване на покана до длъжника дори и в случаите, в които между страните е водена предходна кореспонденция, която не е довела до резултат, тъй като практиката ни сочи, че с официалното връчване на покана длъжниците разбират за сериозността в намерението на кредитора да събере вземането си,
особено в случаите, в които поканата се връчва чрез частен съдебен изпълнител.
търговски вземания
↳ В случаите, в които кредиторът не получи изпълнение след изтичане на указания в поканата срок за доброволно изпълнение, срещу длъжника следва да бъдат предприети съдебни действия. Предвид обстоятелството, че законът уреждане различни варианти, които да доведат до удовлетворяване на вземането на кредиторът, конкретните такива зависят от спецификата на конкретния случай.
↳ В случаите, в които длъжникът е търговец с работещ бизнес и наети лица, предполагащи и изискващи ежедневни, ежеседмични или най-малкото ежемесечни движения по банковите му сметки, подходящ и най-евтин за кредитора вариант е снабдяването от съда с обезпечителна заповед срещу длъжника.
Същата се издава въз основа на молба за обезпечение на бъдещ иск срещу длъжника, когато съдът счете, че искът на кредитора е вероятно основателен и че е налице обезпечителна нужда. За снабдяването с обезпечителна заповед е необходимо кредиторът да внесе по сметка на съда парична гаранция, чийто размер се определя от съда (най-често в размер на 10 % от претендираното вземане), с цел гарантиране на длъжника за евентуално претърпени от него вреди, в случай на установена неоснователност на иска.
С обезпечителната заповед съдът налага желаната от кредитора обезпечителна мярка срещу длъжника – в конкретния случай запор върху банкови сметки. Въз основа на обезпечителната заповед кредиторът получава правото да образува изпълнително дело срещу длъжника и да иска от частния съдебен изпълнител незабавно да наложи запор на всички банкови сметки на длъжника.
Практиката ни сочи, че когато сметките на длъжника бъдат запорирани, в случаите в които последният е търговец с работещ бизнес, той предпочита да заплати задълженията си към кредитора по най-бързия начин за да могат сметките му да бъдат отблокирани и да може да оперира с тях.
↳ В последния случай, след получаване на дължимото, кредиторът следва да подаде молба до съда за възстановяване на внесената гаранция. Тук е важно да отбележим, че с издаването на обезпечителна заповед съдът указва едномесечен срок на кредитора, в който последният трябва да предяви иск срещу длъжника. Ако в посоченият срок длъжникът не изпълни задължението си към кредиторът последният трябва да заведе иск, тъй като в противен случай обезпечителната заповед ще бъде обезсилена, а това ще е основание длъжникът да иска от ЧСИ да вдигне запорите, ако такива са били наложени.
В този случай внесената от кредитора парична гаранция ще остане по банковата сметка на съда до окончателното приключване на делото. В случай че кредиторът има съмнения относно обстоятелството, че към настоящия момент
търговецът разполага с банкови сметки с налични авоари достатъчни да удовлетворят вземането му, той следва да се насочи към образуване на заповедно или исково производство срещу длъжника.
Какво представляват посочени два вида съдебно производства и кой вариант е по-подходящ в различните случаи
ще разгледаме в ЧАСТ 2 на настоящата статия.
Екипът на Lead Consult разполага с юристи, с необходимите познания и опит в материята. Разгледайте пълен списък с, предлаганите от нас, услуги тук.⇽
За консултации, можете да се свържете с нас на:
☎ Телефон: + 3598 888 33 600