Авал – менителнично поръчителство по търговското право, което се дава на трето лице, често банка за цялата или част от номиналната стойност на менителницата. Авал се дава от лице с доказана платежоспособност, с което се увеличава надеждността на менителницата и се улеснява нейното обръщение.
Авалът е особено поръчителство по менителничната сделка и е адресирано до издателя, платеца или поемателя. Ако няма посочено лице – авалтист се приема, че това е издателя. Авалът се отразява се върху лицевата страна на документа или върху алонжа ( неподвижно закрепен лист) с изрично означение „като поръчител“.
Авизо – писмено уведомление, което банките изпращат до клиентите си за настъпили изменения по сметките им, вследствие постъпления или плащания по тях.
Ажио – разликата между паритета(номиналната стойност) и по-високата номинална пазарна стойност на ценните книжа, изразена като процент от паритета.
Акредитив – форма на безналично плащане, при която банката може да гарантира за свой клиент, който е длъжник на друга институция.
Акредитивни операции – операции, които обхващат откриването, промяната в условията на акредитиви, извършване на плащания от акредитивните сметки и закриването им.
Акредитивно плащане – плащане, при което платецът упълномощава банката, обслужваща неговата сметка, да открие акредитив в полза на получателя срещу покритие от сметката на платеца. Банката предварително поставя условията, при които получателят може да получи сумата по акредитива.
Акцепт – изразено съгласие(разрешение) за изплащане на парични или стокови документи или поемане на гаранции за тяхното изплащане.
Акцептен Кредит – кредит, при който банката акцептира полица, при условие, че издателят притежава реална възможност да покрие полицата до падежа й. Най – често той се използва за финансиране на краткосрочно изпълнявани сделки на стоки в голям обем, при които срокът на плащане отговаря на срока на действие на банковия акцепт, така че полиците се погасяват от прихода на продажбата на финансираните стоки.
Акции – ценни книжа, издавани от акционерни дружества, удостоверяващи участието на техния притежател в капитала на акционерното дружество. Те дават право на получаване на част от годишната печалба.
Акционер – притежател на акции в акционерно дружество.
Акционерно дружество – фирма, чиито капитал се образува от вноските на участниците с дялове. Печалбата на акционерното дружество се разпределя между участващите в него съобразно със сумата на притежаваните от тях акции.
Але-Ретур операция – вид експортно финансиране, обменна операция по разплащания във външната търговия.
Анюитетна вноска – периодично плащане(месечно, тримесечно, шестмесечно, годишно), с което се издължава получен заем и дължимата лихва към него. Характерен е за погасителните вноски по жилищно-ипотечните заеми.
Апорт – непарична вноска, която съдружникът прави като свое дялово участие в капитала на търговското дружество. Предмет на апорт могат да бъдат вещни права върху движими и недвижими вещи, права върху нематериални блага, вземания, ценни книжа и други.
Арбитраж– използване разликата в цената на два пазара за една и съща ценна книга, валута или стока чрез купуването й от единия и продажбата й на другия с цел реализиране на печалба.
Базисен пункт – Една стотна от процент – единица за измерване на промени в лихвените нива.
Банка кореспондент – банка, която извършва услуги по банкови сделки и операции в страната и в чужбина, където ответната страна(банката, която ползва тези услуги) няма свои клонове, представителства или офиси.
Банкрут – обявяване от съда, че физическо лице или фирма са неплатежеспособни, т.е., че не са в състояние да плащат задълженията си.
Бартер– процес, при който се осъществява размяна на стоки или услуги срещу стоки или услуги.
Бенефициент – трета страна, в полза на която се сключва договор или възникват права по банкова сделка(превод, чек, акредитив).
Брокер – независим агент, който купува и продава акции и облигации на борсата от свое име, но за сметка на клиента.
Валута – парична единица, която стои в основата на паричната система(златна, сребърна, книжна и пр.). Обикновено под валута се разбират парите на една или друга страна.
Валутен курс – цена на валутата на една страна, изразена във валутата на друга страна.
Валутен пазар – съвкупността от валутни операции на даден пазар или пазарна зона, извършвани в определен интервал от време.
Валутен риск – възможните загуби за банката от колебанията в цените на валутите на международния пазар.
Валутна операция – споразумение между продавач и купувач за размяна на определена сум валута по договорен курс на фиксирана цена.
Валутна опция– договор, осигуряващ на собственика правото, но не и задължението да предостави или вземе определена валута на установена цена на или преди датата на изтичане на срока.
Валутни резерви – наличните средства в чуждестранна валута, съхранявана по сметки в чуждестранни банки или по сметки в местни банки, както и централните златни запаси на дадена страна.
Вальор– датата, от която започва да тече лихва по дадена банкова сметка(текуща, депозитна, влогова, по разрешен кредит и т.н.).
Вторичен пазар – пазар, на който инвеститорите купуват и продават съществуващите ценни книжа: държавни съкровищни бонове, облигации и други.
Вътрешни плащания – плащания, извършвани между клиенти, които имат сметки в една и съща банка, респективно банков клон или банкова адресируема единица.
Гаранция – всяка писмена стипулация на някое лице(гарант), която съдържа безусловен ангажимент за плащане на задължение на трето лице(длъжник в полза на банката). Гаранцията задължава гаранта да плати незабавно всяка част от сумата, която длъжникът не плати или се окаже в невъзможност да плати при условията и в сроковете, при които същата сума става дължима и изискуема от него. Гарантът поема задължението на трето лице – агент, да плати предварително установената сума в полза на банката в случай, че контрагентът по гарантираната сделка не изпълни или се откаже да изпълни някое поето от него задължение към банката.
Главница – чистия размер на дълга по кредит, разрешен от банка, без сумата на дължимите лихви.
Годишен ефективен лихвен процент – фактическият лихвен процент, който търговските банки получават по активните си операции или плащат по пасивните си операции за период от една година, като се вземе предвид капитализацията на лихвите по тях.
Девалвация – законното или официалното намаляване на валутния курс на съответната валутна парична единица спрямо другите валути.
Девизи – платежни средства, издадени в чуждестранна валута и платими в чужбина – банкови преводи, чекове, акредитиви, менителници и други.
Дезинфлация – рязко редуциране на годишния процент на инфлация.
Декурзивна лихва – лихва, която се плаща от длъжника на кредитора след изтичане на срока на кредита или едновременно с връщането на заетата сума. Лихвата се плаща върху действително заетата сума или на определени интервали от време.
Деноминация – изменение на номиналната стойност на книжните парични знаци за опростяване на разчетните сметки. Провежда се в случай на рязко спадане на курса на книжните пари.
Депозитарна разписка – лихва, която се плаща от длъжника на кредитора след изтичане на срока на кредита или едновременно с връщането на заетата сума. Лихвата се плаща върху действително заетата сума или на определени интервали от време.
Депресия – фаза в промишления цикъл, която настъпва след икономическа криза и се характеризира със застой на производството, със слабо търсене на стоки, с ниски цени и пр.
Дериват – Инструмент, чиято пазарна цена зависи от стойността на една основна ценна книга, напр. акция или облигация. Пазарът на деривати е пазар, на който се търгуват дериватни ценни книги.
Деривати – Събирателно съществително за финансови договори между купувачи и продавачи на стоки и капитал. Включва фючърси, опции и суапове.
Дефлация – намаляване количеството на книжните пари и банкнотите, които не могат да бъдат обменени срещу злато, намиращи се в обръщение в период на инфлация.
Джоинт Венчър – съвместно обслужване на продукция, услуги или предоставяне между банки или банки и нефинансови институции с цел обезпечаване на широка сфера от услуги за клиентите и реализиране на печалба.
Диверсификация на портфейла – разпределение на банковите кредити и депозити сред широк спектър от клиенти, включващ множество големи и малки фирми, различни институции и домакинства, с цел да се редуцира банковия риск от загуби.
Дивидент -част от печалбата след данъчното й облагане, определена от компетентния орган на банката, която се разпределя между притежателите на акции.
Дизажио – разликата между паритета(номиналната стойност) и по-ниската пазарна стойност на ценните книжа, изразена в процент от паритета.
Дилинг – валутна сделка; специално оборудвана стая, в която дилърите сключват своите сделки.
Дилър -лице, което купува и продава от свое име и за своя сметка.
Дисконт – отстъпката или намалението, което може да бъде направено от номинала на ценните книжа при тяхната продажба.
Добър вальор – предварително регламентиран период от време, необходим за техническо осъществяване на междубанков превод, за който нито една от засегнатите страни не дължи и не получава лихви.
Дружество емитент – акционерно дружество, което емитира ценни книжа – акции, облигации и други.
Дю дилиджънс – (финансов, данъчноправен, екологичен, технически и др. преглед) е средство за идентифициране, намаляване или отхвърляне на риска, свързан с определена транзакция (придобиване или сливане). Опитите дю дилиджънс да се замени с даването на гаранции с цел да се спестят средства или време, или дори да се избегне накърняването на нечий интерес, понякога довеждат до катастрофални последствия и огромни загуби. Дю дилиджънс се различава съществено от чистия анализ на финансовите отчети. Той дава допълнителна сигурност при всяка една транзакция, в която рискът се предава от едната страна към другата. Ако дю дилиджънс предостави добър анализ, то потенциалът на сделката може да бъде оценен, преди транзакцията да е приключила, следователно ще се отдели достатъчно време за процеса на преговори за уточняване на цената и съпровождащия транзакцията риск. Ако процесът на придобиване е придружен от детайлен анализ за определяне на стойността на капитала и от внимателно и целенасочено проучване на силните и слабите страни на компанията, обект на сделката, то той има всички шансове за успех. Трудно е да се определи с точност значението на дю дилиджънс анализа. Например неправилното изпълнение на един дю дилиджънс при купуването/придобиването на една компания носи значителни рискове, които могат да навредят на нормалното функциониране на разширената компания. Съответно цялостното изпълнение на дю дилиджънс анализа разкрива предимства, които биха могли допълнително да допринесат за развитието на бизнеса след придобиването. Най-значимите предимства на дю дилиджънса са: по-силна позиция при преговори; намален риск от загуба или неуспех; подходяща подготовка за интеграция след завършването на транзакцията.
Еквилибриум – появява се, когато икономическите сили балансират състоянието на икономиката по начин, в който то нито се развива, нито отбелязва застой.
Експозиция– всяко вземане, задължение или имущество на банката, независимо от условията при които е възникнало или се подчинява, разглеждано като носител на кредитен риск.
Емитиране – издаване и разпространение на собствени ценни книжа от правителствата, търговските банки или други финансови и нефинансови институции.
Жилищно – ипотечни заеми – заеми, разрешавани от търговските банки за строеж, извършване на подобрения и закупуване на жилища срещу ипотекиране обекта на кредитиране.
Жилищно – спестовен влог – вид влог, по който внесените средства са предназначени за покупка или строеж на ново жилище.
Задбалансови позиции – всяка позиция на банката, както е отчетена по счетоводните сметки зад баланса на банката и която ще възникне или ще стане изискиуема след настъпване на бъдещо несигурно събитие.
Запис на заповед – вид полица, при която издателят и сам се задължава да изплати фиксираната в нея сума на посочения падеж, т.е. издателят едновременно е и длъжник, който се задължава да изплати дълга по документа. При записа на заповед участват две страни: издател(длъжник) и бенефициент(получател на сумата).
Златен резерв – резерв от злато в кюлчета и монети, намиращ се в централните емисионни банки или в държавното съкровище.
Инвестиционни кредити – кредити, предоставяни от търговските банки за реконструкция, модернизация, ново строителство, разширение и изменение на съществуващ сграден фонд, за закупуване на оборудване.
Инвестиционни тръстове -компании, чиято дейност е влагането на капитал в широк кръг ценни книжа. Обикновено те емитират акции и дялове и използват капитала си за закупуване на акции в други компании.
Индексация – процес на изравняване на паричните задължения с нивото на цените.
Инсолвенти – клиенти на банката, които са изпаднали в състояние на неплатежеспособност.
Инструментариум – система от финансови средства и техники, свързани с прилагането на определена политика в областта на финансите, например съкровищни бонове, записи на заповед, секюритизация и други.
Инфлация – процес на намаляване покупателната способност на парите.
Капитализация – сделка между кредитора и кредитополучателя, според условията на която дължимите несъбрани лихви по кредит или друго вземане се добавят към неплатената и неиздължена главница по вземането към датата на падежа.
Капиталов пазар – пазар, на който се осъществява размяната на дългосрочни финансови средства – акции, облигации, бонове и други ценни книжа.
Капиталова база – формира се от първичния капитал, допълнителните капиталови резерви и отбивите от капитала на банката.
Квази пари – паричен резерв или потенциални пари, които са извън сферата на обръщението и се намират в трезорите на емисионната банка.
Квотни акции -акции, които нямат номинална стойност, а процентен дял върху основния капитал на акционерното дружество.
Клиринг – начин на плащане чрез взаимно погасяване на непрекъснато възникващи насрещни вземания и задължения, без употребата на налични пари.
Клирингова валута – парична единица, договорена за водене на клирингови сметки, между две или повече страни, например щатски долари, английски лири, евро и пр. за осъществяване на разплащанията между тях.
Конверсионен фактор – коефициент, с който се приравняват задбалансовите към балансовите позиции на банката с оглед оценката на риска.
Конверсия – изменение на условията на пуснати по-рано заеми. Конверсията представлява намаляване на лихвения процент, увеличение на срока за погасяване на заемите или намаляване на задълженията на държавата по заемите, т.е. на сумата на държавния дълг. Тя може да се придружава от отменяне на облигациите от по-рано отпуснати заеми срещу облигации на нов конверсионен заем.
Конвертируема валута – валутата, която може да се купи или да се продаде без ограничения при обмяната й в други валути.
Конкордат – предпазна процедура по фалит.
Кореспондентска банка – банка в една страна, която действа като агент на банка в друга страна, например при парични преводи.
Кредитна линия – размер на кредит, договорен между търговските банки и техните клиенти, който се усвоява на части за определен период от време и при определени в договора условия.
Капитализация – сделка между кредитора и кредитополучателя, според условията на която дължимите насъбрани лихви по кредит или друго вземане се добавят към неплатената и не издължена главница по вземането към датата на падежа.
Капиталов пазар – пазар, на който се осъществява размяната на дългосрочни финансови средства – акции, облигации, бонове и други ценни книжа.
Капиталова база – формира се от първичния капитал, допълнителните капиталови резерви и отбивите от капитала на банката.
Квази пари – паричен резерв или потенциални пари, които са извън сферата на обръщението и се намират в трезорите на емисионната банка.
Квотни акции – акции, които нямат номинална стойност, а процентен дял върху основния капитал на акционерното дружество.
Клиринг – начин на плащане чрез взаимно погасяване на непрекъснато възникващи насрещни вземания и задължения, без употребата на налични пари.
Клирингова валута – парична единица, договорена за водене на клирингови сметки, между две или повече страни, например щатски долари, английски лири, евро и пр. за осъществяване на разплащанията между тях.
Конверсионен фактор – коефициент, с който се приравняват задбалансовите към балансовите позиции на банката с оглед оценката на риска.
Конверсия – изменение на условията на пуснати по-рано заеми. Конверсията представлява намаляване на лихвения процент, увеличение на срока за погасяване на заемите или намаляване на задълженията на държавата и/или др.
Конвертируема валута – валутата, която може да се купи или да се продаде без ограничания при обмяната й в други валути.
Конкордат – предпазна процедура по фалит.
Консолидация – затвърдяване, заздравяване, обединение;
Кореспондентска банка – банка в една страна, която действа като агент на банка в друга страна, например при парични преводи.
Корпоративни облигации – средство за набиране на финансов ресурс от страна на акционерните дружества.
Кредитна линия – размер на кредит, договорен между търговските банки и техните клиенти, който се усвоява на части за определен период от време и при определени в договора условия.
Некомулативен привилегирован капитал – привилегирован капитал – сумата на капитала набрана чрез подписка на привилегировани акции, дивидентът по които не се натрупва в полза на притежателя на акцията.
Неконвертируема валута – валута, която служи за разплащания само на националния пазар.
Нерезиденти – частни или юридически лица, които се третират като чужденци по отношение на фискалния и валутния контрол или останалото законодателство.
Обикновени акции– акции, които осигуряват рани права на всички акционери по отношение на печалбата, правото на глас, ликвидационната квота и др.
Облигации– заемни лихвоносни дългосрочни ценни книжа, емитирани от правителството, местни органи на властта, банки, други финансови институции и фирмиц
Облигации с плаващ процент – облигации, които се използват в страни, изпаднали в дълбока икономическа криза. Изменението на лихвения процент по облигациите се определя от големите колебания на основния лихвен процент, определен от Централната банка.
Овърдрафт – договореното с банката допустимо надвишение на плащанията над остатъка по сметката.
Падеж – датата, на която става погасяването на кредит или друго финансово задължение, съгласно условията на сключения договор между банката и нейния клиент.
Пазарна стойност на ценни книжа – стойност, която се определя от курса на борсата или пазара при закриване на операциите в края на работния ден.
Паритет – установено законно съотношение между паричните единици на различните страни, изразено в злато.
Паричен пазар – Пазар на който се търгуват краткосрочни финансови инструменти. Те са с матуритет по-малък от една година и обикновено се използват за заемане на ликвидност.
Поименни акции – акции, които изискват легитимация с изрично посочване на името на собственика чрез вписване в книгата на акционерите на дружеството.
Порто – пощенски или телеграфни разноски за транспорт.
Портфейл -обобщаващ термин, използван за изразяване на общата сума на инвестициите и в инструментите, направени от лице или институции.
Престация– правото на кредитора да иска осъществяване на дължимия резултат. Престацията е това, което има да се дава.
Привилегировани акции– акции, които в зависимост от правата по тях дават повече гаранции или права на собствениците, гарантиран или допълнителен дивидент, по – голям дял от ликвидационното имущество и др.
Пролонгация– продължение на срока на действие на даден договор или споразумение.
Процентни акции– акции, които дават право на притежателя да получи процент от номиналната стойност на акцията, независимо дали акционерното дружество е реализирало печалба или загуба, както и дивидент, т.е. реализират се два вида права.
Първичен пазар – пазар, на който издателят на дългови инструменти ги продава директно на инвеститорите или пазар, на който се продават нови акции с цел набиране на капитал.
Първоначално публично предлагане – първата емисия акции, която една компания предлага на пазара. Това е моментът, в който една фирма се превръща от частна в публична и нейните акции започват да се предлагат на фондовата борса.
Рамбурсен кредит– краткосрочен кредит по външнотърговска операция, която се осъществява чрез трата, издадена от износители срещу чуждестранна банка, при която е открит акредитив.
Рамбурсиране– възстановяване на предварително платена сума.
Ревалоризация – законно или официално увеличаване на паритета на съответната валута спрямо другите валути.
Револвиращ кредит – автоматично възобновяем кредит, при който банката може да предоставя суми до определен размер след погасяването на дадена част от него, до достигането на определения общ лимит на кредита.
Регистрационен код на платежни операции– уникален банков код, който се дава на всяка платежна операция от онази банка или банков клон, който инициира процеса на плащане.
Регрес – правото на потребителя на ценна книга или по друго вземане да предяви и иска плащане или изпълнение в пълен размер и при условията, при които такова плащане или изпълнение е дължимо от номинален длъжник по придобитата ценна книга в случай, че номиналния длъжник по ценната книга не плати или не изпълни задължението си по нея в установените съгласно сделката уговорени размер, условия и срок, по които ценните книжа са възникнали.
Ремитент– получател на парични средства, фондове и пр.
Репо – сделка, при която ценни книжа се продават с уговорка да се изкупят обратно след определен срок.
Ресконтиране – операция на Централната банка по сконтирането на ценни книжа, предоставени й от търговските банки като залог по ломбардни кредити.
Сетълмент – окончателно прехвърляне на средства по разплащателните сметки на участниците в платежния процес, с което се преразпределя ограничения паричен ресурс и с което плащането е действително завършено между банките, участващи в платежната транзакция.
Сконто– процент, който банката удържа за себе си при изплащането на полиците, преди изтичане на техния падеж.
Сконтов кредит– кредит, който се предоставя срещу изкупуване на търговски ценни книжа, срокът по които не е настъпил.
Сконтов процент – процентът, който банката отделя при сконтовите си сделки.
Спот вальор – денят, в който партньорите(икономическите агенти) плащат и получават валута, която се купува или се продава
Спот курс – цена, котирана за транзакции с валута с незабавно прехвърляне чрез превод през спот периода.
Спред – разлика между лихвите, договаряни от търговските банки по разрешаваните от тях кредити и плащаните по привлечените средства; разлика между договорения от банката лихвен процент и основния лихвен процент.
Стендбай кредит – гарантиран кредит, при който кредитополучателят издава поредица краткосрочни ценни книжа срещу банкова гаранция за целия срок, предоставена под формата на споразумения, че гарантира да се закупи или намери купувач за цялата емисия ценни книжа.
Стипулация – устен отговор по силата на който задължението възниква в момента, в който клиентът се задължава пред кредитора. Типичен пример за стипулация са сделките на борсата.
Сторно – счетоводен способ за отстраняване на допуснати грешки при счетоводните записвания.
Субординарно задължение – задължение, което се издължава след някое друго, което е с първа поредност.
Трата – менителница, прилагана в международните разплащания, представляваща писмено нареждане на издателя до неговия длъжник за заплащане на трето лице.
Факторинг – търговска дейност, при която едно лице поема задължението да събира вземания на друго лице.
Фидуциарна емисия – част от банкнотна емисия, която не е обезпечена с металически запас на емисионната банка
Фискална политика – промените в правителствените разходи и данъците, които са определени да се събират като средство за постигане на националните икономически цели.
Форфетиране – купуване от страна на търговска банка или финансова институция на вземане на износител от негов длъжник в чужбина. За износителя това е форма на вземането без право на обратен иск.
Фючърс – средство за извършване на покупката или продажбата на стоки и ценни книжа на фиксирана дата в бъдещ период,кратен на 3 месеца.
Хеджиране – стратегия за елиминиране (неутрализиране) на инвестиционния риск. Често се основава на сделки с деривати.
Цедент – лице, което прехвърля своето вземане.
Цесиор – лице, върху което се прехвърля вземане.
Цесия -договор, при който кредиторът отстъпва своите вземания и правата по тях на трето лице.