Съгласно закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /наследяване и др/. С настоящата статия ще разгледаме придобиването на собственост по давност и по конкретно придобиването по давност правото на собственост върху недвижим имот. На първо място следва да изясним какво означава понятието „придобивна давност“. Сама по себе си давността представлява период от време, изтичането на който поражда определени правни последици. Правната последица конкретно на придобивната давност се изразява в придобиването правото на собственост върху владения по време на съответния период недвижим имот. Законът поставя две условия за да бъде придобит недвижим имот по давност.
⤳ Първото условие е да е налице владение на имота. Владението представлява упражняване на фактическа власт върху имота, който владелецът държи лично или чрез другиго, като свой собствен. В случая от значение е както поведението, така и намерението на владелеца – той следва да ползва имота и то по начин, показващ явното му намерение да го „свои“, т.е. да го владее за себе си. В тази връзка в законът е уредена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
⤳ Второто условие е фактическата власт върху имота по посочения по-горе начин да е упражнявана непрекъснато в продължение на 5 години, в случаите, в които владелецът е добросъвестен, и в продължение на 10 години, в случаите, в които владелецът е недобросъвестен.
За непрекъсната се счита тази власт върху имота, която е непрекъсната, упражнява се явно, трайно и необезпокоявано от трети лица. Тук следва да се отбележи, че владелецът на един имот може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, например това на своя наследодател.
Законът предвижда, че с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва, с което отпада възможността за придобиване на имота по давност.
Ако след прекъсването лицето отново установи фактическа власт върху имота то тогава започва да тече нов давностен срок, като изтеклият преди прекъсването срок не се присъединява. Във връзка с доказването непрекъснатостта на владението законът предвижда още една оборима презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Нека разгледаме в кои случай владелецът се счита за добросъвестен и в кои за недобросъвестен. Добросъвестен е този владелец, за който са налице следните условия, а именно:
Както бе посочено по-горе в изложението, добросъвестният владелец придобива недвижимия имот с изтичането на 5 години давностно владение върху същия.
Всеки владелец, за който не са налице посочените по-горе условията за добросъвестност, се счита за недобросъвестен, съответно за да придобие недвижим имот по давност следва да упражнява давностно владение върху него за срок от 10 години.
След изтичането на законоустановения давностен срок за придобиване на недвижим имот по давност, лицето в полза на което давностният срок е изтекъл придобива правото на собственост автоматично – без да са необходими допълнителни действия от негова страна. Последното може да брани правото си на собственост срещу всяко трето лице, завело дело за собственост срещу него, чрез т.нар. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
В случаите, в които собственик на недвижим имот придобил същия на основание изтекла в негова полза придобивна давност желае да се разпореди с имота или просто желае да разполага с документ за собственост, същият следва да се снабди с констативен нотариален акт. В следващата ни статия ще разгледаме именно този нотариален акт и по-конкретно процедурата по неговото издаване.
Екипът на Lead Consult разполага с юристи, с необходимите познания и опит в материята. Разгледайте пълен списък с, предлаганите от нас, услуги тук.⇽
За консултации, можете да се свържете с нас на:
☎ Телефон: + 3598 888 33 600