Понятие за непарична вноска в търговско дружество

Непаричната вноска е източник за формиране на капитала на търговското дружество, първоначално при учредяване (създаване) на дружеството или начин за увеличаване на капитала при съществуващо дружеството.

–  Непаричните вноски могат да бъдат най-различни в своята същност, като общото между всички е, че: имат за предмет внасяне в търговското дружество на право върху обекти, различен от парите, като тези обекти са най-разнообразни:

–  апорт на вещно право(недвижим имот или движими вещи);

–  апорт на облигационно вземане(вземания по договор за заем, кредит и т.н.);

–  апорт на право върху нематериално благо(права върху търговска марка, промишлен дизайн, патент, лицензия и т.н.);

–  апорт на ценна книга;

–  апорт на наследство;

–  апорт на търговско предприятие.

По отношение на вещните права(недвижими имоти, движими вещи) трябва строго да се разграничи дали вещта се апортира като собственост или само за ползване от дружеството, ако се внася като собственост, то вносителят губи това си качество и дружеството става собственик на веща. Този начин за прехвърляне на вещи е освободена от ДДС и местен данък за общината при прехвърляне на недвижими имоти и МПС-та.

Апортирането на недвижим имот не се извършва с нотариален акт, непаричната вноска трябва да се извърши с дружествения договор или устава при АД, като при учредяването наред с другите изискуеми документи се прилагат и декларация съгласие на вносителя с нотариално заверен подпис и нотариално заверена декларация по чл. 264 от ДОПК. След учредяването на дружеството или след извършване на апорта при съществуващо дружество съответният управителен орган е длъжен да заяви за вписване в съответната служба по вписванията по местонахождение на недвижимия имот.

Търговският закон изисква особени правила относно непаричната вноска (апорт), а именно:

–  апортираното право трябва да е парично оценимо, не може да се апортира бъдещ труд или услуги;

–  подробно и пълно описание на непаричната вноска, т.е. когато се касае за недвижим имот, същия се описва по нотариален акт със съответния идентификатор, когато се описва движима вещ, която обикновено няма документ за собственост, в зависимост от вещта, се описва: наименование, марка, модел, фабричен номер и др. специфични белези;

–  вносителят трябва да се легитимира като собственик на съответно право, което апортира(при недвижимите имоти: нотариален акт, при МПС – талон, при други движими вещи: договор за покупко-продажба, фактури, приемо-предавателни протоколи, извлечение от баланса и др., при търговки марки, патенти: свидетелство за регистрация от Патентното ведомство)

–  парична оценка на вноската, извършва се от три вещи лица назначени от Агенцията по вписване по искане на вносителя, чрез искане за назначаване на вещи лица, които извършват оценката по реда на чл. 72 от ТЗ. Важно е да се отбележи, че не може да се впише оценка по-висока от тази, дадена от вещите лица, но няма никаква пречка да се напише по-ниска оценка,стига вносителят да даде съгласие за това, изразено в декларация с нотариална заверка на подписа.

Процедурата по апортиране на обект се извършва изцяло пред търговски регистър към АВ за срок около 20 дни до отразяването на апорта по партидата на дружеството.

Scroll to Top