Какво означава данъчно третиране на отдаване под наем на търговски обект, собственост на чуждестранен гражданин?
Въпросът е обект на анализ в становище на НАП, публикувано в рубриката за Въпроси и Отговори на приходната агенция в началото на март 2021 г. Разгледаният казус касае наемането на търговски обект, собственост на чуждестранно физическо лице, от дружество, регистрирано по ЗДДС, чиято основна дейност е покупко – продажба на онлайн стоки и стоки във физически магазин.
В разясненията на НАП са разгледани нормите в ЗДДС, отнасящи се до място на изпълнение при доставка на услуга, свързана с недвижим имот, вкл. при предоставянето на право на ползване. Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а” от Закона за ДДС мястото на изпълнение е там, където се намира недвижимият имот.
В този случай търговският обект, предмет на отдаване под наем, се намира на територията на Р България, съответно мястото на изпълнение на доставката на услугата по отдаване под наем е на територията на страната.
Доставката ще се третира като облагаема, тъй като наемателят – даденото българското дружество, е търговец, предвид което доставката не попада в предвиденото изключение по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС.
Друга норма, която е разгледана в отговора на НАП, е тази на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато са налице следните условия:
- доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;
- доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и
- получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
Тук е важно да се уточни дали доставчикът / физическо лице (български гражданин, живеещ в САЩ във въпросния казус) е установен на територията на страната.
Конкретната разпоредба, която дава определение за понятието “лице, установено на територията на страната” е на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС. Според нея това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект (дефиниция за “постоянен обект” е дадена в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС) на територията на страната.
Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
С оглед на това дали доставчикът, в разглеждания казус, е установен на територията на страната е цитирана и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95), съгласно която под „постоянен обект” следва да се разбира „дейността, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна, по отношение на човешките и технически ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”.
От НАП конкретизират, че търговският обект, който се отдава под наем в случая, е предмет на договора, а не технически ресурс, чрез който лицето извършва независима икономическа дейност (според тълкуването на приходната агенция такъв би бил ако от този обект зависим представител на наемодателя управлява имота/имотите му).
В становището на агенцията е пояснено и дефинирането, според нормативната уредба понятието “данъчно задължено лице” и “независима икономическа дейност”.
Заключението за конкретния дискутиран казус е, че българското юридическо лице, което е получател на доставката и ще използва недвижимия имот за своята стопанска дейност, е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно приложимата в този случай разпоредба на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката. От НАП поясняват, че за дружеството, което наема обекта, на основание чл.86, ал. 1 от ЗДДС, е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Доставката трябва да бъде документирана от дружеството с протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Екипът на Lead Consult разполага с юристи, с необходимите познания и опит в материята. Разгледайте пълен списък с, предлаганите от нас, услуги тук.⇽
За консултации, можете да се свържете с нас на:
☎ Телефон: + 3598 888 33 600
✉ Имейл: office@leadconsult-bg.com
