Данъчно третиране по ЗДДС на отдаване под наем на търговски обект, собственост на чуждестранно физическо лице

данъчно третиране lead consult

Какво означава данъчно третиране на отдаване под наем на търговски обект, собственост на чуждестранен гражданин? 

Въпросът е обект на анализ в становище на НАП, публикувано в рубриката за Въпроси и Отговори на приходната агенция в началото на март 2021 г. Разгледаният казус касае наемането на търговски обект, собственост на чуждестранно физическо лице, от дружество, регистрирано по ЗДДС, чиято основна дейност е покупко – продажба на онлайн стоки и стоки във физически магазин.

В разясненията на НАП са разгледани нормите в ЗДДС, отнасящи се до място на изпълнение при доставка на услуга, свързана с недвижим имот, вкл. при предоставянето на право на ползване. Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а” от Закона за ДДС мястото на изпълнение е там, където се намира недвижимият имот.

В този случай търговският обект, предмет на отдаване под наем, се намира на територията на Р България, съответно мястото на изпълнение на доставката на услугата по отдаване под наем е на територията на страната. 

Доставката ще се третира като облагаема, тъй като наемателят – даденото българското дружество, е търговец, предвид което доставката не попада в предвиденото изключение по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС.

Друга норма, която е разгледана в отговора на НАП, е тази на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато са налице следните условия:

  • доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема; 
  • доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и 
  • получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона. 

Тук е важно да се уточни дали доставчикът / физическо лице (български гражданин, живеещ в САЩ във въпросния казус) е установен на територията на страната. 

Конкретната разпоредба, която дава определение за понятието “лице, установено на територията на страната” е на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС. Според нея това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект (дефиниция за “постоянен обект” е дадена в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС) на територията на страната.

Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.

С оглед на това дали доставчикът, в разглеждания казус, е установен на територията на страната е цитирана и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95), съгласно която под „постоянен обект” следва да се разбира „дейността, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна, по отношение на човешките и технически ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. 

От НАП конкретизират, че търговският обект, който се отдава под наем в случая, е предмет на договора, а не технически ресурс, чрез който лицето извършва независима икономическа дейност (според тълкуването на приходната агенция такъв би бил ако от този обект зависим представител на наемодателя управлява имота/имотите му). 

В становището на агенцията е пояснено и дефинирането, според нормативната уредба понятието “данъчно задължено лице” и “независима икономическа дейност”.

Заключението за конкретния дискутиран казус е, че българското юридическо лице, което е получател на доставката и ще използва недвижимия имот за своята стопанска дейност, е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно приложимата в този случай разпоредба на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката. От НАП поясняват, че за дружеството, което наема обекта, на основание чл.86, ал. 1 от ЗДДС, е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем като:  

  • издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
  • включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
  • посочи издадения документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Доставката трябва да бъде документирана от дружеството с протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

Екипът на Lead Consult разполага с юристи, с необходимите познания и опит в материята. Разгледайте пълен списък с, предлаганите от нас, услуги тук.⇽


За консултации, можете да се свържете с нас на:

☎ Телефон: + 3598 888 33 600
✉ Имейл: office@leadconsult-bg.com

Social media & sharing icons powered by UltimatelySocial
Facebook
LinkedIn
Instagram
Scroll to Top