Публикации

Реформата на Търговския регистър, мит или реалност?

garlic onions23 150x150 Реформата на Търговския регистър, мит или реалност?Повече от една година се бистри темата, за достъпа до информацията в Търговския регистър. Целта е да се спрат злоупотребите с досиетата на фирмите. Които са над 1,5 млн.

След няколко безрезултатни заседания по темата в средата на март, правната комисия на парламента реши да се сформира работна група, която да предложи изход от ситуацията. Съставът й засега е неизвестен, на вътре са включени депутати, юристи от Търговския регистър и IT специалисти.

Проблемът, който се заформя-  е как електронният Търговски регистър да остане публичен – абсолютно изискване по директива на европарламента и на европейския съвет и същевременно личните данни на търговците да се защитят от злоупотреби. Балансът е деликатен – ако изцяло се спре достъпа до информация, регистърът се обезсмисля. Идеята му е точно обратната – търговските досиета да са общо достъпни в реално време, именно в помощ на бизнеса.

В последния проект за промени в Закона за Търговския регистър се  предлага двоен режим на достъп. Всеки да има право на “свободен и безплатен” достъп до електронната база данни с актовете и обстоятелствата, които задължително се вписват и обявяват по закон. Но без личните данни, освен ако не съдържат информация, “за която със закон се изисква да бъде оповестена”.  Към момента този двоен режим на достъпа, с така цитирания текст буди повече дискусии и полемики от колкото да решава така заформелия се многопластов казус. Едно от тълкуванията е че  при първото ниво на достъп  при свободно търсене в регистъра ще излизат само валидните към момента и вече вписани дружествени договори, устави, капитал и др. Извън тях остава историята на фирмата, както и подадените, но невписани още обстоятелства. Второто ниво на достъп ще бъде: “регистриран достъп до делото на търговеца” чрез електронен подпис, цифров сертификат (издаван от Агенцията по вписванията) или с посещение на място за всяка справка и получаването й срещу документ за самоличност. Така обаче всеки ще знае кой му е проверявал досието и защо.

За въвеждането на този  двоен режим на достъпа са нужни промени, за които разбира се ще са необходими нови капиталовложения и човекочасове работа.  Ясно е обаче, че и за получаването на въпросния “цифров сертификат” желаещите трябва да посетят Агенцията по вписванията два пъти- за входиране на молба за получаването му и за самото му получаване.

При милион и половина желаещи (1,5 млн. регистрирани търговци плюс медии и всички останали, служебно  и лично заинтересовани от досиетата ) издаването на кодовете ще отнеме 137 работни дни, изчисли шефката на правната комисия Искра Фидосова. И то само ако служителите в регистъра не се занимават с друго. От агенцията имат идея и да се плаща по 1 лев за всяка справка.

Служителите да не се занимават с нещо друго е много интересно решение при условие че подадените отчети за 2009 г., не са обработени, а предстой обявяването на тези и за 2010 година.

Второто предложение за регулиране на достъпа е до пълните търговски досиета да се допускат само адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, юрисконсулти, магистрати, МВР и други длъжностни лица във връзка със службата.  Така не 1,5 милиона, а примерно 2 500 души ще имат право на достъп.  Длъжностните лица  носят изрична отговорност за действията си, за това се смята че  при този регулиран достъп рискът от злоупотреби се намалява драстично.

Третият вариант е пълната информация в регистъра да си остане абсолютно публична, като обаче самите фирми заличат ненужните и “рискови” лични данни под строгия контрол на юристите от регистъра. За целта се иска ново подаване на документите.

Изводът от трите предложени варианта към момента е „заповядайте отново на опашката пред Агенцията”.

  • Владо on Apr 15, 2011

    Пък случайно не ви ли хрумва, че съществена част от тези 1,5 милиона разполагат с електронен подпис, и друга съществена част от тия 1,5 милиона въобще не ги е еня за тези данни?