Публикации

Давност

2 150x150 ДавностПогасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона, напр. 3 години, 5 години, 10 години, а когато няма определен в закона давностен срок се счита, че е 5 годишна, тъй наречена обща погасителна давност. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не самия дълг, а възможността на кредитора да събере сумата принудително. Позоваването на изтекла давност е право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно задължението си по собствена воля.

В данъчното право и осигурителното право се прилагат общите правила за давност, тъй като няма специални норми, които да уреждат въпроса по различен начин. Поради това и по отношение на данъчните и осигурителните задължения следва да се приеме, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Не подлежат на връщане платените задължения след изтичане на давност.

Давностния срок може да се спира или да се прекъсва. За времето на спиране давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране се възобновява теченето на давностния срок. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава, че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да тече нов срок(напр. на 3 година се прекъсва давността и от този момент започва да тече нов 5 годишен срок).

Правна регламентация на давността съгласно Данъчно – осигурително процесуален кодекс:

Давностни срокове

Съгласно разпоредбата на чл. 171. ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвано да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено – т.нар. абсолютна давност (чл. 171, ал.2 от ДОПК).

Спиране на давността

Чл. 172, ал.1 от ДОПК регламентира основанията и периода на спиране на давността. Съгласно визирания законов текст, давността спира при следните хипотези:

  • когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година. Следва в случая да се приеме, че е налице започнало производство, когато заповедта за възлагане на ревизия е връчена на данъчно задълженото лице.
  • когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока па спирането;
  • когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването
  • когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. В случая срокът на спирането е от датата на обжалването на акта, с който е определено задължението, до приключването на административните и/или съдебни производства е влязло в сила решение на компетентния орган или съд.
  • с налагането на обезпечителни мерки. Спирането е за срока, през който обезпечителните мерки са в сила.
  • когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Срокът спира oт образуването на наказателното производство до неговото приключване.

Прекъсване на давността

Съгласно чл. 172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с:

  • издаването на акта за установявано па публичното вземане или
  • с предприемането на действия по принудително изпълнение.

Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.

Вземанията за глоби и имуществени санкции са публични държавни вземания и се погасяват с обща 5 годишна давност, с изключение на случаите, при които със закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е предвиден в ЗАНН, който в случая се явява специален, относно погасяването по давност на вземанията за наложена по реда на същия закон – глоба. Съгласно ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява с изтичане на 3/ тригодишен/ давностен срок.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 82, ал.4 от ЗАНН. тригодишната погасителна давност не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в двегодишния срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата, е образувано изпълнително производство.

Тъй като в ЗАНН по отношение на имуществената санкция не е предвиден изрично регламент относно давността, следва да се приеме, че давността за имуществените санкции се подчинява на общия режим на давността на публичните вземания по ДОПК, т.е обща 5 /петгодишна/ давност, включително нейното спиране и прекъсване.

Давността не се прилага служебно, а по искане или възражение на длъжника, изразено в писмена форма.

Органите по приходите следва да прилагат правните последици на изтеклата погасителна давност само по искане или възражение, отправено в писмена форма, от страна на длъжника. В случаите, когато в производство по ДОПК /ревизионно, административно- наказателно, по обжалване или събиране/ служебно се установи, че по отношение на определени задължения на лицето е изтекла погасителната давност, това обстоятелство не следва да се отразява в акта, ако няма искане/възражение на длъжника. На лицата не следва да се разяснява правото им да искат прилагането па погасителната давност от органа по събирането.

Няма коментари за този пост. Напишете първия.